Автентичност vs. Хомогенизация

Той следва да служи като Външен авторитет, който вдъхновява хората около нас и чрез който ние общуваме помежду си, разказвайки един на друг каква гледка се разкрива пред всекиго от неговата индивидуална неповторима перспектива. Вътрешният ни Авторитет, произтичащ от мъдростта на формата-тялото ни, като физическа проява на съществото ни в материалния свят, в който живеем, е нашият истинен Навигатор. Навигатор на формата, програмирана да се придвижва с минимално съпротивление по своята фрактална линия, генерирайки търсената опитност.

Чрез откъсите от книгата „Шепотът на утринните звезди“ на Вадим Зеланд съм се опитала по този непринуден начин да те въведа в тази основна концепция на Дизайна.

С цел разбирането на този до някъде художествен разказ в контекста на Хюман дизайн ти давам „легенда“ за четене:

🌸Фрейле на Душата/Душата-метафора за това да водиш автентичен живот, да живееш Себе си, да се движиш по своята геометрия, своя път, воден от Стратегията на Типа си и зачитайки персоналния си вътрешен Авторитет.

🌸Разумът–менталните решения, управлението на Ума, който отказва да приеме ролята си на наблюдател на живота и иска да продължава да държи юздите.

🌸Махалата-Светът на хомогенизирания живот на НеАза и дефицита на автентичност, който свят ни третира като направени по калъп, уеднаквени и обезличени, принудени да вземаме ментални решения, за да паснем. Решения, които ни повреждат на много нива. Свят, в който сме изгубени в дисфункционалните модели на пластовете обуславяне, натрупани от наслагването на представите, очакванията и напрежението, идващи отвън върху нас, под които пластове често живее нашето уплашено и разбито, но красиво в същността си същество…

🌸🌸🌸

„Душата на всеки човек притежава неповторима индивидуална съвкупност от параметри – фрейле на душата. Казано с други думи, това е неговата характерна честота. Фрейле на един човек се отличава от фрейле на друг по същия начин, както се различават формите на снежинките, които винаги са неповторими. Фрейле характеризира индивидуалната същност на човешката душа.

От гледна точка на фрейле тайната на обаятелното излъчване съвсем не е в това, че човек притежава душевна красота или по-особени духовни качества. Ще ви се наложи да приемете (или да не приемете, ако желаете) един парадоксален извод: така наречената душевна красота не съществува, има само хармония на отношенията между душата и разума.

Ако човек не се обича, недоволен е от себе си, не обича работата си, ако разумът му е тревожен, в разпра с душата, тогава не може да притежава обаятелна красота. Всеки конфликт между душата и разума се отразява върху външността и характера на човека. Ако той е доволен от себе си, живее с удоволствие, занимава се с любима работа, тогава от него сякаш се излъчва вътрешна светлина. Това означава, че разумът се е настроил на фрейле на душата.

Душата идва на този свят, доверчиво протягайки детските си ръчички. Но после се оказва, че той е завладян от махалата, които са го превърнали в джунгла. Те веднага се опитват да й внушат, че никой не я е чакал, че на този свят всеки трябва да се бори за място под слънцето и да плаща данък на махалата. Незабавно искат да поставят на мястото й наивната и непосредствена душа. Внушават й, че желанията й не интересуват никого, че по света има повече страдания, отколкото радост, че празници има само в определени дни, че за късчето хляб трябва упорито да се трудиш. Край… нослето й увисва, унинието докарва сълзи в очите й. Или пък се възмущава-„Това е неправилно, несправедливо!“. Космите й настръхват. Изборът й може да бъде само един: или унило да се мъкне по пътя, натрапен й от махалата, или отчаяно, със зъби и нокти да се бори за своето.

Махалата завладяват човешкия разум на всички равнища – ментално, емоционално и енергийно. Обичайният светоглед и поведенческите реакции на човека се формират от махалата. Той мисли и постъпва така, както им е изгодно. Следвайки разума, душата попада в калъфа на обусловеността. Тя се проявява буквално във всичко. Човек е принуден да се примирява с много ограничения и да изпълнява отредената му роля в натрапената игра.

В такива условия Душата постепенно е избутана на заден план и разумът поема кормилото на управлението в свои ръце. Разумът наставлява душата като малко неразумно дете: „Знам по-добре от теб какво трябва да се прави, а от твоето глупаво бърборене няма никаква полза.“

Душата на повечето хора се е превърнала в изплашено безправно същество, което се е свило в ъгъла и тъжно наблюдава какви ги върши разюзданият разум. Понякога се случват минути на съгласие между душата и разума. В такива моменти тя пее, а разумът доволно потрива ръце. Но това става рядко. Най-често душата и разумът постигат единство в неприемането, в страха и ненавистта.

Душата няма право на глас по въпросите на избора. Разумът се отнася с нея като с дете, което иска харесалата му играчка в магазина. Отговорите на разума обикновено са стандартни, като например: „Нямаме пари за това“. Така мечтата се унищожава в зародиш. Вижте какво става. На детето играчката му е необходима сега. Ако действително не можете да си позволите да му я купите, няма нищо ненормално, че му отказвате. Да, но душата е съгласна да почака! Разумът обаче с убедеността на кретен поставя фаталния кръст: „Нямаме пари“. Излиза, че мечтата по принцип е непостижима. Разумът има своя логика, натрапена от махалата, на които им е изгодно да държат привържениците си на синджир и да не им дават дори свободата да си избират мечта.

Има и други отговори на разума към душата в магазина за играчки: „Глупости! По-добре знам какво ти трябва. Къде ти, ние сме обикновени хора. Това е нереално. Не е за всеки. Нямаш данни и способности. Къде ще се мериш с нея (с него)! Трябва да живеем като всички.“ И така нататък. Ако подобни разсъждения не са резултат от влиянието на махалата, бихме могли да обвиним разума в съвършена тъпота. Но нека се надяваме, че той, четейки тези редове, все пак ще се събуди от омаята и ще разбере целия абсурд на своите „разумни“ доводи.

Душата изобщо няма логика, тя всичко разбира буквално. Разумът твърди, че няма пари. Но нали душата не моли за пари, а за играчка! Разумът пък с мотивировката, че няма пари, поставя забрана на играчката (това е нереално и трудно постижимо) и на душата й остава само обречено да се затвори в себе си и да не напомня повече за играчката. Погребението на мечтата се е състояло. Разумът не си представя как тази мечта може да се осъществи и затова не я пуска в слоя на своя свят – нали в живота всичко трябва да бъде логично и разбираемо. А е необходимо единствено да се съгласи, тогава външното намерение би се погрижило как да се намерят пари.

Обичайният светоглед обаче, формиран от махалата, не допуска подобни чудеса. Свободата на избора не отговаря на интересите на махалата. Човек погрешно възприема рационалния светоглед като неотменим закон. Той обаче е „фалшив“ и лесно може да бъде „провален“.

В живота често се случват необясними „чудеса“. Защо да не допуснем едно от тези чудеса и в собствения си живот? Трябва само да си позволим да имаме онова, което душата иска. Ако отхвърлите от себе си паяжината на предубежденията и ограниченията, с която са ви оплели махалата, ако повярвате искрено, че сте достойни за мечтата си, и си позволите да имате желаното, ще го получите. Да си позволите да имате е главното условие за изпълнението на желанието.

Грижете се старателно за себе си, отнасяйте се към себе си със съучастие и внимание. Тогава душата ви ще се стопли и ще разпери крила. Не вярвайте на никого, който казва, че за постигането на даден успех трябва да промените себе си.

Вече сте чували подобно нещо, нали? Това е любимата рецепта на махалата – ако нещо не ви се получава, значи трябва да работите над себе си. А как би трябвало да се промените от гледна точка на махалата? Да загърбите себе си, да се обърнете с лице към махалата и да следвате правилото „прави като мен“, за да задоволите техните изисквания и да действате в техен интерес. А за да се промените, ще се наложи да се борите със себе си.

За какво единство между душата и разума може да става дума, щом не се приемате, не се обичате и се борите със себе си? Душата няма да приеме лъжливи цели, тя има собствени наклонности и потребности. Когато преследвате лъжливи цели, или нищо няма да постигнете, или, след като го постигнете, ще разберете, че не ви е било нужно.

Вслушайте се в повелите на душата, осъзнато отхвърлете важността, позволете си да имате и ще получите всичко, което е угодно на душата. За да се доведат до единство душата и разумът, трябва по-често да се обръща внимание на състоянието на душевен комфорт. Чувствате се комфортно, когато в даден момент нищо не ви безпокои, не ви гнети, уютно и спокойно ви е. Душевният дискомфорт сигнализира за обратното: изпитвате смътно безпокойство, нещо ви гнети, потиснати сте, на душата ви тежи някакъв товар.

Ако подобни усещания се проявяват явно и сте наясно с произхода им, значи това е дискомфорт на разума. Той обикновено знае какво го плаши, безпокои и гнети.

С дискомфорта на душата нещата са по-сложни, защото той не се проявява явно, а като смътно предчувствие. Разумът твърди: всичко е чудесно, всичко върви както трябва, няма причини за безпокойство. И все пак независимо от разумните доводи нещо ви гнети. Точно това е шепотът на утринните звезди. Не е толкова сложно да чуете гласа на душата. Задачата е само да му обърнете внимание.

Какво пречи на разума да съгласува отношенията си с душата? Все същата важност и все същите стари познати -махалата. Те натрапват на хората лъжливи цели и ценности. Както вече посочихме, именно те установяват стандартите за красота, успех и благополучие.

Вътрешната и външната важност карат човека да се сравнява с тези стандарти. Естествено разумът намира купчина недостатъци и започва активно да ненавижда себе си, а следователно и душата. Той изпробва всевъзможни маски, опитвайки се да вкара фрейле в установените стандарти. Обикновено от това не произлиза нищо добро. В резултат раздорът между душата и разума още повече се задълбочава. Какъв ти душевен комфорт! Разумът полива розата си само с упреци и недоволство, а тя все повее вехне. Разумът търси съкровища навсякъде, но не и в собствената душа.

Как все пак да се настрои разумът към фрейле на душата? Единственият начин е да се убеди собственият разум, че душата му е достойна за любов в най-голяма степен. Най-напред трябва да обикнеш себе си, а сетне да обръщаш внимание на достойнствата на другите. Не бива да се бърка любовта към себе си със себелюбието, самовлюбеностга и самодоволството. Самодоволството се поражда от себеизвисяването над другите и създава изключително опасен излишен потенциал. Да обичаш себе си означава да разбираш уникалността си и да се приемаш какъвто си, с всичките си недостатъци. Вашата любов към себе си не бива да има никакви условия, иначе ще се превърне в излишен потенциал. Нима не сте достоен просто да се обичате? Нали сте само един за себе си.

За да се обикнете, бутнете от пиедестала външната важност и престанете да се кланяте на чуждите стандарти. Кой ви пречи да създавате собствени? Нека по-добре другите да преследват вашите. Отхвърлете вътрешната си важност и се отпуснете. Не сте длъжен да отговаряте на чуждите стандарти и да ги следвате. Винаги трябва да си давате сметка, че важността е необходима не на вас, а на махалата.

В една от Божиите заповеди се казва: „…но обичай ближния си като себе си“. Кой знае защо, всички обръщат внимание на необходимостта да се обича ближният. Но в заповедите се подразбира, че обичта към себе си съществува изначално. Оставете играта, натрапена от махалата, и започнете от днес да обичате себе си. Купете си любимото лакомство и си организирайте празник. Грижете се за себе си.„

🌸🌸🌸

~Вдъхновението в Танц на Ноти~

„Усещам, че част от вселената се отваря, за да ме посрещне

Емоцията ми толкова потънала, пречупена на колене

След като се заслушах, гласовете дойдоха

Трябваше някак да се поздравя, да се прочета

Чух вибрациите с моите клетки, в моите клетки

Да пеят „Аа-ля-аа-аа, аа-ля-аа-аа!“  🎼🎹

🌸🌸🌸

#SpreadWingsSparks

#spreadwings #humandesignbygm #listentothemusicofyourwings #enjoytheride