Приятелски настроен романтик-мечтател съм и съм тук да докосвам и топло да прегръщам хората около мен със своята чувствителност, закачайки ги чрез емоционалната си изразителност и разноцветни настроения.  Устроена съм също така да подтиквам и стимулирам провокативно хората около себе си с дълбочината, с която водя своята упорита борба за смисъл, и с напрежението за промяна, което внасям в живота на другите с контролиращото си присъствие.

Дизайнът ми е разделен на три части, които носят своите специфични характеристики и заедно образуват уникалната цялост, която формира мен като едно неповторимо индивидуално човешко същество. А усещането да живееш така разделен на три…то е сякаш наистина в теб живеят няколко човека-всеки, от които се отличава значително от другия в начина, по който светоусеща. До преди срещата с ХД изпитвах доста сериозен дискомфорт да приютя тези чудати рошковци под един покрив. Някак все мислих, че нещо в мен не е точно както трябва да бъде. Пришпорвах се да разбера коя точно съм истинската аз и коя е някаква моя фалшива персона. Дори стигах до там да си слагам тежки диагнози като Биполярно разстройство… Всякакви разновидности на хладна жестокост в отношението към себе си… Само колко освобождаващо беше за мен да разбера в прочета на картата ми при професионален анализатор, че всичко това съм си все аз и различните форми на моята доста богата жизнена сила. И това, че разбрах, че тези 2 персони в мен, даже всъщност са 3 (…да, една от тях с огромна значимост за навигирането ми в света е старателно скрита от съзнанието ми…) вместо да ме уплаши, ми даде толкова облекчаващо разбиране и приемане. Сякаш издишах бавно, дълго и докрай онзи застоял, безжизнен въздух, който ме държеше в задушаваща схватка, отлепих и захвърлих от себе си няколко дебели слоя от убийствения деструктивизъм на самоохвърлянето и себеомразата.

А трите части на моя пъзел мога да опиша метафорично като:

❀ Лятното звездно небе, в чиито небосклон съм вперила поглед легнала на тревата, замислена и замечтана в мистериите на безкрайността, непознатото и необятността. И всички онези „падащи звезди“, които толкова обичам и никога не ме оставят да скучая.

❀ Червено-оранжево-жълтият трептящ пламък на целеустремената, несломима и силна воля, както и творчески устрем да действам и постигам със страст и неуморност в отговор на живота.

❀ Моята скъпа меланхолия–Сакура– заровена дълбоко в мен в блясъка на светлината и чувствителността на любовта, надеждата, милостта, борбеността и жаждата за живот, едновременно с най-тъмната тъма на отчаянието, безпътието, непоносимостта, безсмислеността и бездиханността.