Цялото ми същество говори на тайнствения .

Меланхолията е моята особена, безценна и специална, ненавиждана, отхвърляна, отритната, намерена, старателно почистена, докосната и прегърната тема. Цяло околосветско пътешествие в осъзнаването, че не e нужно да изрязваш важни части от себе си, само защото не си имал доброто разбиране за тях и защото те са неудобни и некомфортни за страничните хора… Безконечна е моята история с Меланхолията и нейните тъмно-мрачни нюанси.

…И мога да я сравня най-точно със .

Краткотрайното разцъфване на японските вишни е вдъхновявало много поети и автори, които използват цветчетата, за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Всяко цветче е разтворено в апогея на красотата и нежността си само за няколко дни.

символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в японската поезия и проза, който често се нарича „моnо no aware“ – „Изтънчено Чувство на Тъгa„.

Цъфтежът на под акомпанимента на пиано е нежното сърце на моето същество и неговата романтична, неуморна, често дори наивна вяра в светлината, в доброто, в чистотата на душите, в съвършената любов и единение на всички нас.