Мрак

Отново съм тук.

В дълбините.

В царството на безсветлието.

Не е ново. Нито има нещо различно.

Познато е.

Бездиханно. Смразяващо. Парализиращо.

Всъщност има нещо различно. Не е тясна задушна стая, както преди. Открито море е. Различно е, но е същото.

Комфортната безтегловност на това да си потънал във водите и да се рееш. Косата ти лети във всички посоки с особено обаяние. Обаянието на изпаряващия се живот.

Проблясък сякаш от филмов кадър. Невидима ръка натиска главата ти под повърхността. Съпротива. Опитваш да поемеш въздух. Силен отпор. Но всъщност няма никой там. Уморен си от борбата със съществуващото несъществуващо. Реално ли е то? Реален ли си ти? Реално ли е всичко това? Кое е реалното?

Отваряш очи под вода. Виждаш отражение на слънчев лъч над теб. Поглеждаш надолу. Безкрая. Тъмен. Вледеняващ. Необятен. Красив. Примамлив. Спокоен. Анестезиран.

Без болка. Без отхвърляне. Без обвинения.

И се отпускаш в него. 

Мекота. Удобство. Уют.

Държиш бял шифонен шал. Отпускаш пръсти. Той изплува. Феерично. Танцувайки като в мелодия на Einaudi. Оставяш го да диша, оставяш го да отлети, пускаш го на свобода…

Старинен джобен часовник. Изплъзва се от джоба ти. Пада, разбива се, гори бавно в морския хлад…Времето изчезва. Сливат се минало, настояще и бъдеще. Всичко вече прави смисъл.

И потъваш.

Но летиш.

Летял си. Летял ли си въобще? Ще летиш ли?

Дъно и звезди едновременно. Реални ли са? Реален ли си ти? Реално ли е всичко това? Кое е реалното?

Небе.

Дъжд.

Ветрове.

Градушка.

Ураган.

Сива плътна облачна маса се нагнетява в себе си.

Интензивно.

Наситено.

Изпълващо окото на материята.

Светкавици.

Запечатан миг.

Послание.

Копнеж.

Страст.

Полудосег.

Не можеш да хванеш водата в дланта си.

Изтича между пръстите ти за един миг.

И я няма. Ей така, просто я няма. Само е мокро след нея. Мокро като допира на мократа ти студена коса по гърба. Нетърпимо неприятно усещане.

Мисли. Мисли. Мисли. Мистично знаене. Просто знаене. И просто съвсем незнаене.

Объркване.

Съмнения.

Неяснота.

Неразбиране.

Груб обстрел.

Доминиране.

Изблъскване. Изтласкване назад. Избутване сякаш откровено си пречил.

После ответно спокойствие. Липса на напрежение. Безопасност. И празност.

…Бурен смях. Смях през сълзи. Смях в песни. Смях в откровения. Изчистващ смях. Освобождаващ смях. Лекуващ смях.

Пороци.

Порочен кръг. Повтаряемост. Цикъл.

Невидима нишка. Отпуска и стяга хват след това.

Подземие. Робство. Затвор. За души.

Или Чистилище. Но не е никак чисто там. Чисти те с мръсотия. А има ли някой изчистен изобщо?

Ексфолиран усърдно отвътре с чакъла на очистителната нечистотия, не се ли остъргват фреските на душата ти?

Сигурно! За да ги нарисуваш отново може би. Да ги рисуваш и изчистваш хиляди пъти.

Или да не ги. Изобщо. Никога вече.

Минимализъм. Чисто. Голо. Бяло. Нищо. Всичко. Вечност. Необятност. Безкрайност.

Съзидание. Разрушение. Приближаване. Отдалечаване. Единение. Разединение…

Безкрайност. Необятност. Вечност. Всичко. Нищо.

Неживот. Живот. Няма те. Има те. Има те… Няма те. Няма те… Има те.

Всичко. Нищо. Вечност. Необятност. Безкрайност.

Любов. Безразличие. Светлина. Мрак. Всичко. Нищо…

…Нищо. Всичко. Мрак. Светлина. Безразличие. Любов.

Поемам дъх!

~Вдъхновението в Танц на Ноти~

#SpreadWingsMyStory

#spreadwings #humandesignbygm #listentothemusicofyourwings #enjoytheride