Съдбовни срещи

Епизод 1-Емоционални турболенции

Днес имам “Хюман дизайн рожден ден” :), т.е. навъртам още една годинка в моя личен Хюман дизайн експеримент или с други думи, да живея няколко дози повече като Себе си.

В последните години с напредването на това мое приключение зачестяват неслучайните случайности, наречени синхроничности, любопитните срещи и преобръщащи събития. Което е напълно в духа на случващото се отвътре-сложен, дълъг и дълбоко трансформационен оздравителен процес, често разтърсващ, болезнен и наместващ-като в онази детска игра, в която е нужно да вкараш от 2 до 9 топчета едновременно в гнездата им. Дълго се луташ какъв да е подходът ти-ту едно влиза, ту друго, трето излиза, ту почти всички и накрая с последното всичко се обърква и започваш отначало…Не звучи особено мотивиращо на пръв поглед, но е доста награждаващо, като теглиш чертата. И нямам предвид на финала след като си успял да вкараш всички топчета, а най-вече в момента, в който започнеш да се наслаждаваш на често непосилната задача да наместиш всичко и се отпуснеш в безтегловността на хаоса. Да се забавляваш със собствените си неразбории, както и да подхождаш с нужната доза самоирония много помага. В крайна сметка, както се казва-не приемай себе си твърде насериозно, така или иначе животът ти е “полово предавана болест със 100% летален изход”. ☺ Е, не винаги ми е възможно да поглеждам под този ъгъл развоя на събитията в момента, особено предвид Емоционалния ми авторитет…

Любопитен инсайт получих наскоро-че конкретно последните 3 години-от 2020 г насам се запознах, опознах или все още опознавам с трима души-по един всяка година, които срещи ме обърнаха, по един или друг начин, с хастара навън и под различна форма ми повлияха, помогнаха и помагат да се свържа, разбера и приема себе си, собствените си ограничения и присъствие на още по-фундаментално ниво и в крайна сметка да мога да се обичам няколко идеи още повече. Имената, пола и възрастта на тези трима души няма да обявявам, но те много добре знаят кои са и ако четат тези редове, ще се разпознаят без усилие.

Този текст е посветен на вас, чудати човечета, с много обич и благодарност за уроците! ❤

Чудати, защото и тримата са същества с изключително рядък дизайн-с честота от 0.5 до 2% от хората. И някакси още по-любопитното е, че като се замисля, под една или друга форма всеки (като представител на конкретен дизайн) го „повиках“ в живота си сякаш умишлено с мисълта си. Изживяване, което често имам, когато става дума за силата на интуицията и предчувствията ми в крачка и още не мога съвсем докрай да схвана със съществото си, че нещата реално работят наобратно-не аз отивам към тях, а те идват към мен с единичен сигнал в аванс. Тук не стана съвсем ясно точно какво казвам, но аз си знам. Май този текст излиза, че го пиша-малко егоистично-повече за мен самата. ☺

Първата епизод от тази поредица е първото ми осъзнато докосване до плътнокръвен Ментален прожектор 100%-ов Индивидуалист, 5/1. И казвам докосването, защото наистина такова остава усещането в мен-”touch and go”, като две вълни, които едва едва се докосват и се разделят…

Валидирано по-късно вече чрез професионална среща, която имах със същата разновидност прожектор, ауричното усещане в личния контакт за мен е за лекота, ефирност и като че се усещаш попаднал в памуков облак, в който левитираш и през който преминаваш без насрещна съпротива. Сякаш в полет. Истински магично преживяване!

Аз съм човек с 9 дефинирани центъра и всички „екстри“, които това носи. Да бъдеш толкова фиксиран и също „пълен“ индивидуалист, 4/6, роден на кръста на Напрежението, те прави доста…някой, неподатлив на лесно на влияние-”ти-си-си-ти”, твоят поглед, твоите теми, твоя начин, нямаш уши да чуеш всеки и всичко. И не всеки може да понесе интензивността на присъствието и на напрежението, което вкарваш чисто механично в системата му на много нива-емоционално, адреналиново, егово-контролиращо. Особено един изключително отворен Прожектор-без дефиниции под центъра на Гърлото, а и в Главата…

Емоционалният казус беше основното, което изскочи на преден план за мен. По всички закони на повечето човешки свързвания, които ние сами си избираме, независимо интимни или приятелски, сме привлечени от различното от нас. Забелязах, че в живота ми като цяло преобладават хора с отворен Емоционален център (Слънчев сплит) и то една важна част от тях с напълно бял. Е, така беше и в случая. Както при всеки напълно отворен център, в Неаза може да се наблюдава една обърканост и неадекватност в поведението, която в центъра на Емоциите стои като-„срещата с тези интензивни емоции насреща за мен е неприятна и странна; това е непозната, неудобна и дори плашеща за мен територия, не знам как да реагирам, бягам като Дявол от тамян и виня изцяло теб за дискомфорта си„.

Аз-с несъзнаваната си емоционалност и по-конкретно с канала на Емоционалната изразителност-„Кралицата на Драмата“ 🙂 – слон в стъкларския магазин на подплашен заек, който показва остри заешки зъби в защитен рефлекс…

Знам какво се случва и въпреки това не мога да го спра. Първо, защото емоцията е на автопилот, а и изчакването на яснота не винаги е постижимо…за жалост!

Честно казано, доста съм го живяла това натякване под различни форми от различни човеци около мен, че бидейки пищно емоционална съм горд собственик на огромен личен дефицит. Както се пееше обаче в онази песен на Evanescence-„Don’t try to fix me, I’m Not broken„…Но ми отне време, усилия и пробуждане от сън, в който стоях с отворени очи, че аз съм тази, отговорна, да върна обратно към другия лично преживяваните уязвимост, болки и ограничения, удобно опаковани, проектирани и прехвърлени отсреща, а не да трупам нежелани подаръци под елхата на собственото си себеотхвърляне.

Не всеки е тук да понесе всеки и това, че се случва не прави никого крив. Просто е до повратна точка на търпимост, толериране на различието и ниво на осъзнаване. За добро или лошо обаче толерирането на тези особености, които правят другия една отделна Вселена, е ключово умение във връзките… За да пуснеш някого поне да надникне в твоя свят, често е нужно да изоставиш поне мъничко комфорта на това всичко да е по твоя начин. А колко трудно е това за един Индивидуалист, който сякаш стои с табелка-”My way or the highway!”…

Но тук стои и противоположната опасност-да останеш в контакта, лишавайки се тотално от този комфорт. Като в крайна сметка плащаш твърде висока цена, пренебрегвайки собствената си уникалност.

И много често във връзките, независимо от типа взаимодействие-приятелско, интимно, служебно, се получават именно такива садо-мазохистични динамики…

Е, видях, разпознах и хванах в крачка този модел, който по принцип се е разигравал нееднократно в живота ми. Но някакси за първи път го ВИДЯХ наистина. Именно в този контакт с този някой, който е тук да НАСОЧВА И ВОДИ другите към това да бъдат ефективни и успешни, с остротата на нестандартния си ум и леко грубиянското си авторитарно поведение.

Получих и някои много силни прожекторски инсайта, структурирано поднесени с по 2 думи. Доста ценни и запомнящи се!

За мен Беше и Е специална среща и преживяване с това интересно същество, за която благодаря, но с всеки ден все по-добре се уча да пускам това, което само не идва към мен само, особено, ако е под формата на отворено Джи (център на Идентичността). Но това с Джи-то е една друга история за друг скъпо платен от мен урок… 🙂

Както обясняваше Алф-„На Мелмак казваме-Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне, значи е твой. Ако го блъсне кола, значи така е трябвало да стане“ … 🙂

🌸🌸🌸

~Вдъхновението в Танц на Ноти~