Прекършени криле

Споделям един творчески спомен от сякаш минал живот, но по някакъв странен начин актуален и в момента. Днес ми напомни за 8 счупената статуетка на любимата ми вълшебна Фея…

И някой ми нашепна тихо в дясното ухо-

„Дори крилeтe ти да се повредят, не оставяй „Феята си“ без тях.

Погали я, прегърни я и заедно ги поправете. Независимо от времето и усилията, които ще струва.

И летете високо!“

🌸🌸🌸

„Безпокойство. Напрежение. Унес. Самота.

Стенен часовник. Махало. Часовникът препуска. Махалото се движи бързо. По-бързо. Все по-бързо.

Филм. На лента. Черно-бял. Цветен. Шарен. Прожектирам го. Гледам го. Спирам го. Пускам го. Гледам го. Участвам в него. Пак го спирам. Превъртам го назад. Черно-бял. Пускам го. Не. Превъртам го бързо напред. По-бързо. Гледам го. Само го гледам. Не участвам. Екранът е син.

Спирам. Пускам. Превъртам. Напред. Назад.

Образи. Сцени. Хора… Сълзи. Смях. Щастие. Тъга. Отчаяние. Отчаяние. Отчаяние. Любов. Ах, любов! Ярка. Светла. Силна. Чиста. Детска…

Къде е? Има ли я? Какво е? Защо е?

Реки. Следвах ги.

Море. Вливам се в него. Пречупена. Скършена. На части.

А сега „сърцето ми кърви музика“…

„Обичам живота. Твърде много. Колко много?“

Двойно острие. Хващам го оттук. Реже. Кървя. Хващам го оттам. Реже. Кървя. Хващам го с две ръце. Реже още по жестоко. Кървя неконтролируемо. Хващам го пак само с една ръка. Пак кървя. Бавно. Бавно. Бавно. Изчезвам. Потъвам. Има ме, но ме няма.

Искам да ме има.

Но как?

Тясно е. Задушно е. Тъмно е.

Стоя свита. На пода. Студен е. Гледам в мрака. Треперя. Търся светлината.

“Но светлината колкото и бърза,

се подчинява на закони,

и преди да стигне до копнеещи очи,

пълен мрак наоколо цари.”

Какъв е лекът?

Любов. Наоколо омраза. Агресия. Смачква ме. Но аз обичам.

По-силна съм от мрака. Аз съм светлина.

Трудно е. Тежко е. Но аз мога. Да, мога.

Крила. Големи. Бели. Поначупени. Ремонтирам ги. Сглобявам ги. Липсват перца. Търся ги. Чистя крилата. Мия ги. Цапам ги. Кърша ги. Невъзможно счупени са. Хвърлям ги. В прахта. В килера. Не съм аз без тях. Не са те без мен. Няма смисъл без тях. Изтупвам ги. Почиствам ги. Слагам ги. Нося ги. Дори счупени. Лекувам ги. Не спирам.

И летя.

„Така че лети с мен.

Има цяло небе да видим…

…Това, което избираш да бъде,

е твоята действителност“.“

🌸🌸🌸

~Вдъхновението в Танц на Ноти~

🌸🌸🌸

#SpreadWingsSparks

#spreadwings #humandesignbygm #listentothemusicofyourwings #enjoytheride