….. на езика на Дизайна archiv

За мен – на езика на Дизайна

Няколко думи за мен според ХД картата ми

4/6 Манифестиращ Генератор с Емоционален Авторитет, родена на инкарнационниякръст на Напрежението.

Аз съм едно различно, неконвенционално, шантаво и чудато емоционално същество, което е тук да внесе нещо ново в този шантав свят и да осъществи предназначението си, като вдъхновява околните чрез мислителските осъзнавания на своя ум.

Тук съм да предавам посланието – „какво означава да живееш уникалния себе си“ – като подкрепям и вдъхвам сила на хората в своите приятелски кръгове чрез различни ресурси и лидерство.

Устроена съм да бъда лидер, който води с поведението и уникалния си творчески пример как неотклонно да следваш своя собствен жизнен път, едновременно с това събирайки хората заедно в сплотени общности.

Приятелски настроен романтик съм, който е тук да докосва и топло да прегръща познатите си, подкрепяйки нуждите им със своята емоционална изразителност и разноцветни настроения.  Тук съм също така за да подтиквам и стимулирам провокативно хората около себе си с дълбочината, с която водя своята упорита борба за смисъл, и с напрежението за промяна, което внасям в живота на хората около мен.

Дизайнът ми е разделен на три части, които носят своите специфични характеристики и заедно образуват уникалната цялост, която формира мен като едно неповторимо индивидуално човешко същество. А усещането да живееш така разделен на три…то е сякаш наистина в теб живеят няколко човека-всеки, от които се отличава значително от другия в начина, по който светоусеща. До преди срещата с ХД изпитвах доста сериозен дискомфорт да приютя тези чудати рошковци под един покрив. Някак все мислих, че нещо в мен не е точно както трябва да бъде. Пришпорвах се да разбера коя точно съм истинската аз и коя е някаква моя фалшива персона. Дори стигах до там да си слагам тежки диагнози като Биполярно разстройство… Всякакви разновидности на хладна жестокост в отношението към себе си… Само колко освобождаващо беше за мен да разбера в прочета на картата ми при професионален анализатор, че всичко това съм си все аз и различните форми на моята доста богата жизнена сила. И това, че разбрах, че тези 2те персони в мен, даже всъщност са 3 (…да, една от тях с огромна значимост за навигирането ми в света е старателно скрита от съзнанието ми…) вместо да ме уплаши, ми даде толкова облекчаващо разбиране и приемане. Сякаш издишах бавно, дълго и докрай онзи застоял, безжизнен въздух, който ме държеше в задушаваща схватка, отлепих и захвърлих от себе си няколко дебели слоя от убийствения деструктивизъм на самоохвърлянето и себеомразата.

А трите части на моя пъзел мога да опиша фигуративно като:

• Лятното звездно небе, в чиито небосклон съм вперила поглед легнала на тревата, замислена и замечтана в мистериите на безкрайността, непознатото и необятността. И всички онези „падащи звезди“, които толкова обичам и никога не ме оставят да скучая.
• Оранжево-жълто-зеленикавият пламък на целеустремената, несломима и силна воля, както и творчески устрем да действам и постигам със страст и неуморност.
• Моята скъпа меланхолия-Сакура в блясъка на светлината и чувствителността на любовта, надеждата, милостта, борбеността и жаждата за живот, едновременно с най-тъмната тъма на отчаянието, безпътието, непоносимостта, безсмислеността и бездиханността.